|
|
|
|
 |
 |
|
HACCP
|
|
|
Какво е НАССР
- HACCP е
съкращение, което в превод
означава "Анализ на опасностите и контрол на критичните точки". Това са
точки от производствения цикъл на храните, в които може да се
елиминират възможните биологични, химически и физически опасности за
човешкия организъм. Ако контрола в тези точки не е достатъчно
задълбочен, то тогава е възможно да бъде застрашено здравето и дори
живота на консуматорите. Изградена, внедрена и сертифицирана HACСP
осигурява това да не се случи.
- НАССР е научно
обоснован и систематичен
подход. НАССР системата се концентрира по-скоро върху предотвратяване
възникването на опасностите, отколкото върху изследването и
инспектирането на крайния продукт.
- В основата на
изискванията на HACAP са
залегнали принципите на Codex Alimentarius. Публикациите на Codex
Alimentarius, съдържащи препоръки, касаещи безопасността на храните,
трябва да бъдат включени в законодателствата на страните членки на ЕС.
Една от тях са Указанията на Codex (Codex Alimentarius guidelines) за
прилагане на HACCP. Като общ документ е разработена директива 93/43/EEG
на Съвета на Европа, която е базирана на тези указания на Codex
Alimentarius.
- Обхватът на
приложение на HACCP
системите, покрива цялата хранителна верига – от първоначалното
производство до крайната консумация и обхваща добив, производство
и преработване на хранителни продукти, търговия,
съхранение и транспорт.
- HACCP e
приложим за производители,
кетъринг фирми, ресторанти, хотели, фирми, произвеждащи хранителни
стоки, търговци, фирми, складиращи храни и производители на животинска
храна и добавки. Накратко всички производители и търговци, които искат
да докажат, че храните, които произвеждат, съхраняват или доставят са
безопасни;
HACCP се базира
на седем основни принципа:
1.
Анализ на опасностите.
Определяне на потенциалните опасности, свързани с производството на
храни, на всеки производствен етап.
2. Определяне на Критичните Контролни Точки или CCP
(Critical Control Point).
Определяне на точките, които могат да бъдат поставени под контрол с цел
премахване или свеждане до минимум на вероятността от появата на
опасност.
3. Определяне на критична граница и въвеждането й.
Определя се критична граница за даден периметър, която трябва да бъде
спазвана за да е сигурно, че CCP е под контрол.
4. Установяване на система за мониторинг /контрол/ на
CCP чрез наблюдение.
Система на контрол с оглед осигуряването, че всяка CCP е под контрол,
т.е. че критичните граници се спазват.
5. Установяване на корективни действия /мерки/.
Те се предприемат, когато мониторинга показва, че определена CCP е
извън контрол. Тогава настъпилата ситуация трябва да веднага да бъде
коригирана чрез предприемане на подходящи действия.
6. Установяване на процедури за верификация
/проверка/ на системата.
Те са с цел потвърждаване, че системата НАССР работи ефективно, както и
съществуването на евентуални недостатъци.
7. Въвеждане на документация.
Водената документация обхваща всички процедури и записи, подходящи за
прилагането на тези принципи.
Ползи:
|
|
|
|
|
|
|
|
